“ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО !” До Райчо Димитров – „Чората”,
баща на починалия Ангел Димитров – „Чората”
Копие:
До Началника на ОДП – Благоевград
До Главния прокурор на Р България
До Окръжна прокуратура – Благоевград
До Президента на Р България – Георги Първанов
До Председателя на Народното събрание - Георги Пирински
До Народното събрание на Р България
До Председателя на Международната полицейска асоциация – IPA – Майкъл Одисеос
До Интерпол
До Президента на Русия – Владимир Путин
До Президента на САЩ – Джордж Буш
До Европейския парламент
До Европейската комисия
До средствата за масово осведомяване в Р България
До българските граждани
ОТВОРЕНО ПИСМО
от петимата благоевградски служители на МВР, обявени и осъдени от Софийски военен съд като „убийци”
Уважаеми господин Димитров,
Обръщаме се лично към Вас като към баща на починалия по време на нашата законна операция Ангел Димитров – „Чората” и наш съгражданин.
Първото нещо, което искаме да стигне до Вас, са нашите искрени съболезнования за смъртта на детето Ви. Дълбоко съжаляваме, че синът ви почина. И не се радваме, че това стана когато нашите действия по законното му задържане станаха повод за схватка между него и нас, по време на която сърцето и целият му организъм не издържаха и животът го напусна.
Какво щяхте да направите на наше място, господин Димитров, ако лицето, което трябва да задържите по законна заповед за противодействие разпространението на наркотици и свождането към проституция, започне да Ви обижда и псува, да ви удря с ръце и крака? Щяхте ли да го молите с благи думи: „Молим Ви се, господине, дайте си ръцете, за да им сложим белезници? Позволете ни, ако обичате, да Ви арестуваме, защото имаме законна заповед за това! Много Ви молим да спрете да ни обиждате „мръсни ченгета” и да ни псувате! Молим Ви най-кротко да престанете да ни ритате и удряте!…” Нали казвате, че баща Ви е бил полицай, господин Димитров? Вие би трябвало да имате по-голямо разбиране на нашата ситуация. Отричате ли, че е имало законна заповед за задържането на сина Ви?
А ако други колеги бяха изпратени на същата операция, а не ние? И тях ли щяхте да обвинявате за същото „престъпление”? Или само нас?
Разбираме, че Вие ни мислите за „убийци” на детето си. Не сте били на мястото на неговата смърт и при наличието на белези от борбата между него и нас (не отричаме, че имаше такава), за Вас „най-логичен” е изводът, че ние сме го „пребили и убили”. На Вашето място и на нас би ни било много трудно да приемем, че детето ни не е убито. Не малко граждани мислят като Вас. Всеки родител неволно се стреми да защитава детето си и при лоши събития с него е склонен да го възприема само като „невинна жертва”. Рядко се намират родители, които се замислят и за отговорността на своето дете във връзка със случилото се с него нещастие, като си задават въпроса: „А моето дете не е ли допуснало някакви грешки?”
Господин Димитров,
Ние петимата долуподписани полицаи и Ваши съграждани не сме пребивали и убивали сина Ви. Ние това го знаем най-добре и се питаме защо Ви е на Вас да ни мислите като „убийци”? Не допускате ли, че може да грешите, след като не сте присъствувал там? Никой от нас не е бил личен враг на Ангел, не е бил лично засегнат от него, поради което не е имал никакъв „мотив” за убийството му. Никой от нас нямаше и не можеше да има никаква полза от смъртта му. Помислете: ако сме искали да го убием, щяхме ли да го „правим” при законна операция на МВР? Щяхме ли да викаме Бърза помощ веднага, когато се усъмнихме, че му е станало лошо или (по логиката на „убийците”) щяхме да заличим следите от своето „престъпление” и „да укрием трупа”? Не знаем ли как се прави това от организираната престъпност? Нима не сме учили криминология? Ако бяхме „убийци”, щяхме ли да постъпваме толкова „наивно”, че да се оставяме да „ни хванат на местопрестъплението”? Помислете върху това!
Ние не сме глупаци, господин Димитров! Не ни подценявайте! Има големи грешки при задържането на сина Ви, но те не са само наши и изобщо не се свеждат до онова, което ни приписвате: „умишлено убийство”! Според нас грешки допуснаха много хора: вашият покоен син, лично Вие и Вашето семейство, благоевградската и цялата българска общественост, цялата правозащитна система в България и ние, петимата преки участници в задържането и единствени преки свидетели на смъртта на сина Ви.
1. Според нас, ако синът Ви Ангел не беше приемал от много време наркотици (за което има веществени доказателства, които Вие не можете да отречете), ако не беше бягал (знаете поговорката „гузен, негонен бяга”) и не беше оказвал яростна съпротива при слагане на белезниците на ръцете му, нямаше да се стигне до смъртта му. Ако съвестта му беше чиста, имаше ли нужда да бяга? Той е разговарял лично приживе с повечето от нас и ни познаваше и не е истина да твърдите, че е „бягал от петима непознати, които в тъмното се опитвали да го хванат”. Двама от нас бяхме в официални бойни униформи на нашето служебно звено. Помислете върху това. Ако Ангел „уважаваше полицията”, както сега твърдите, защо постъпи така?
2. Мислим, че Вашите лични и на семейството Ви грешки ще трябва Вие сами да осъзнаете, но по пътя, по който сега вървите, като ни обвинявате в „умишлено убийство” и се стремите всячески да заглушите всеки, който не е съгласен с Вас, увеличавате своите грешки. В един момент ще бъде доста късно да се върнете назад, ако сега не спрете да ги трупате една върху друга. Спрете господин Димитров! Размислете. Мъката Ви е голяма, но като ни мислите за „убийци” и се стремите да го докажете, тя става ли по-малка? Ами ако грешите! Според нас правите изключително сериозна грешка. И подвеждате много други хора, като им внушавате същото. Вие бяхте ли на улица „Дойрян” на 10 ноември 2005 г. вечерта, където почина синът Ви? Защо сте толкова „убеден”, че сме „убийци”? Какво целите да докажете с това? С какво ви помага? Кому и какво показвате?
Според нас, с тези си опити Вие заблуждавате много хора, господин Димитров. Сред своите най-близки в семейството си, сред хората, с които сте в делови отношения и сред институциите, върху които се опитвате да въздействате, за да ги убедите, че Вашата „истина” е единствено вярната. Когато те научат цялата истина не само по случая със смъртта на сина Ви, но и по свързаните с него всички обстоятелства, какво обяснение ще дадете тогава, господин Димитров? Какво ще им кажете, когато разберат, че сте ги подвели? Докога ще внушавате, че „полицията лъже”, че „полицията бие”, че „полицията е подкупна”, че „полицията убива”, че „полицията прикрива истината”?
Ново Ваше твърдение е, че има разлика между нас, петимата „подкупни убийци”, и другите ни колеги в МВР. Защото Вие „много уважавате полицията” и дори „заместник-министър на МВР иска да прави общ бизнес с Вас”? А ние, петимата, сме „корумпирани ченгета” и сме „срам за полицията” според Вас, нали? Това е Ваше твърдение, а дали всички хора мислят като Вас?
Задаваме си въпросът, дали Вие не се опитвате да скриете част от истината за миналото на сина си, за да скриете личната му отговорност за бедите на много хора: жертвите на наркотиците, които той разпространяваше, и „белите робини” (проститутките), в каквито той и свързаните с него лица превръщаха не малко млади българки? И от който „честен бизнес” печелеше не само той? Като негов баща Вие по-добре знаете от нас кой друг е печелел…
Питаме се и питаме Вас, дали ожесточението Ви към нас не се дължи на желанието Ви никой честен прокурор да не постанови разследване на произхода на Вашите доходи и да не научи за жалбите на десетки жертви на Ваши незаконни деяния. Ние не твърдим, че сте престъпник, но като служители на МВР знаем, че в системата на МВР са постъпвали много сигнали и жалби срещу Вас, за кражба и грабеж, за изпочупване на имущество с цел сплашване, за телефонни заплахи за убийство, за незаконен строеж върху чужда поземлена собственост, за причинена от Вас пътна злополука, от която сте избягали? Или всички онези жертви, които са се оплаквали от Вас, са „долни лъжци”, които искат да „опетнят честното Ви име” и Вие сте „невинна жертва на полицейски клюки”?
Питаме се, готов ли сте да прочетете всички подобни сведения в полицията, господин Димитров? Ще успеете ли да убедите всички благоевградчани, че всички свидетели на деянията Ви „лъжат”? Готов ли сте за истината, която те имат да кажат на целия ни град? Какво ще правите, когато те се престрашат да говорят? Или това никога няма да стане, защото си мислите, че ги е страх? Мислите ли, че всички се страхуват от Вас? Всички ли са Ваши „верни поданици”? Осемдесет хиляди „поданици” и един-единствен „цар” – това ли е според Вас действителното положение в Благоевград? Грешите, ако мислите по този начин.
Ние не сме глупаци, господин Димитров и се питаме: не се ли опитвате да ни обявите за „убийци”, за да не може никой повече да оспорва Вашето „царуване”? Известно ли Ви е, че има хора, които наричат Благоевград „Чорова държава”? Вие можете ли публично да потвърдите, че се мислите за „господар на Благоевград”? Защото много благоевградчани изобщо не Ви признават като свой „господар”.
Гордеете ли се с факта, че хора в нашия град изпитват страх при споменаването на името Ви? И не смеят да се оплачат от Ваши деяния, защото се страхуват за живота си и живота на близките си? А защо ли се страхуват? Да не би да са били заплашвани с Вашето отмъщение? Заплашвали ли сте някого досега, господин Димитров? Отречете го, ако не е истина!
Ще кажете ли публично, че искате Вашите съграждани да се страхуват от Вас? Ще се радвате ли, ако е така? Вие за „недосегаем” ли се мислите? За „човек над законите” ли се възприемате? Или това са „измислици, които злите езици пускат за Вас”? Отречете го, ако не отговаря на истината! Ще потвърдите ли пред всички българи хвалбите си, че „имате връзки навсякъде и че никой не може да Ви каже „гък”? Отречете го, ако не е вярно!
Искате ли всеки честен полицай, съдия, прокурор, журналист, благоевградчанин да се страхува от Вас? Искате ли хората да Ви възприемат като „страшилището на Благоевград” или да се отнасят към Вас като към свой почтен съгражданин?
Господин Димитров, ЩЕ ПОВТОРИТЕ ЛИ ПУБЛИЧНО НА ВСЕОСЛУШАНИЕ ТВЪРДЕНИЕТО СИ, ЧЕ ИСКАТЕ ДА НИ УБИЕТЕ, ако втората съдебна инстанция постанови оправдателни присъди или дори само намали онези от първата инстанция? В две телевизионни предавания – „Дебати” на телевизия ОКО от 29.11.2007 г. и „Репортажът” на ТВ7 от 2 декември 2007., Вие заявихте пред всички зрители, че „ако съдът им намали присъдите на 4-5 години, то по-добре е аз да ги убия един по един”. Това ПУБЛИЧНА ЗАПЛАХА ЗА УБИЙСТВО ЛИ Е, господин Димитров?
И в същото време показвате, че чувствате своята отговорност за внуците си с думите: „Тогава кой ще се грижи за внуците ми?” Явно във Вас родителското чувство е силно и Ви казва, че ако се захванете с нашето „убийство”, от това ще пострадат и внуците Ви. А само те ли? Само Вие ли сте родител? Ние не сме ли? Ние нямаме ли свои родители?
Кажете ясно и недвусмислено: ВИЕ ЗАПЛАШВАТЕ ЛИ, ЧЕ ЩЕ НИ УБИЕТЕ, ГОСПОДИН ДИМИТРОВ?
Не само ние, но и всички благоевградчани искаме да знаем отговора Ви! Какво се опитвате да ни внушите? Че който посмее да Ви се противопостави, ще го убиете ли? Кажете, ако грешим в разсъжденията си!
И ще разрешите ли проблемите си, господин Димитров с нашето убийство? Ако изобщо успеете да го осъществите? Ако го планирате, разбира се? Защото допускаме, че може да не е така! Ние не сме глупаци и не сме беззащитни „пилета”, които само чакат „кога ще им дойде заколението. Вие също не сте глупав човек и Ви е известно, че за тези Ваши думи Наказателният кодекс на Република България отрежда сериозна присъда? Някой внушава ли Ви, че сте „над закона” и можете да говорите каквото си искате, на когото си искате, където си искате и от това никога за Вас няма да има сериозни правни последици? Кой Ви внушава това, господин Димитров, ако имате такъв „съветник”?
ЩЕ ПОТВЪРДИТЕ ЛИ ПУБЛИЧНО, ЧЕ СТЕ ХОДИЛ ДО ДРУГ ГРАД, ЗА ДА ПОРЪЧВАТЕ УБИЙСТВО НА НАС, ПЕТИМАТА ПОЛИЦАИ? За което Ви е съставен предупредителен протокол в РДВР – Благоевград. Всъщност, ние се питаме защо при този доказано осъществен от Вас контакт с лице, за което е известно, че приема поръчки за убийства, срещу Вас не беше заведено дело „за подстрекателство за убийство”? Или отново сме „подведени” и „погрешно осведомени”? Отречете, ако грешим!
Какво ще кажете, господин Димитров, ако някой ви подшушне, че ние също замисляме и осъществяваме контакт със същото или подобно лице, за да „поръчаме Вашето убийство”? Или ако Ви кажат, че изваден от равновесие наш роднина обмисля нещо подобно срещу Вас? Или такова поведение е разрешено само на Вас, но не и на другите хора? Тогава може би ще ревнете яростно: „Ето, виждате ли, те доказаха, че са убийци!” Ще разтръбите по всички медии, че „полицаи поръчват убийство на невинен гражданин”, нали?
Или никой от нашите близки няма Ви потърси сметка след нашата смърт? Сигурен ли сте? Или никой от благоевградчаните, които са станали жертва от Вашите деяния, няма да надигне глас и да разкаже за бедите си?
Опомнете се, господин Димитров, докато е време! И публично дайте опровержение на нашите допускания, защото по телевизията ние ясно чухме, че ни заплашвате с убийство! Съзнавате ли, че така заплашвате всеки човек, който е пострадал от Вас: „Ако посмееш да се оплачеш, ще те убия!” Или грешим в мисленето си по този въпрос, господин Димитров? Опровергайте ни, ако бъркаме!
НИЕ НЕ СМЕ УБИЙЦИ, ГОСПОДИН ДИМИТРОВ И НЕ ДЕЙСТВАМЕ ТАКА! НЕ ПОРЪЧВАМЕ И НЕ ИЗВЪРШВАМЕ УБИЙСТВА! А СЕ БОРИМ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА СЪС ЗАКОННИ СРЕДСТВА! И вярваме, че ще се намерят достатъчно честни и неподкупни полицаи, следователи, прокурори, съдии, журналисти и граждани, с помощта на които ще успеем да победим цялата престъпна схема на срастване на властта с организираната престъпност.
Готов ли сте да разкажете публично как на първа инстанция лично Вие внушавахте на прокурора в присъствието на съдиите и съдебните заседатели какво трябва да правят! Чухме Ви какво им казвате пред всички в залата, без да се притеснявате от никого там. Или и това не е истина? Ние ще го съобщим на всички българи, пък Вие помислете дали да поръчвате нашето убийство или да промените начина си на мислене! Защото признаваме, че Ви боли за сина Ви, но нашите близки не изпитват ли болка за нас? Просто спрете да гледате на нас като на „убийци” – ние сме Ваши съграждани, които имаха нещастието да бъдат полицаи и да се държат като полицаи на място, където Вашият син трябваше да постъпи по друг начин…
Твърдите пред медиите, че сте искали „открит процес”! А истина ли е това? Защо тогава процесът беше закрит, господин Димитров? Твърдите, че ние сме били за закрит процес. Ние ли сме заинтересовани от това или Вие? Ние сме за открит процес. А Вие?
Ако и Вие, и ние сме за открит процес, кой тогава е против? А да не би да е някой, който се крие зад Вас? Или няма такъв зад Вас? Защото зад нас няма такъв!
Питате в медиите защо сме мълчали досега! Това беше една от нашите грешки: мълчахме досега, господин Димитров, защото две години очаквахме най-наивно, че българската правозащитна система ще използва цялата информация, свързана със смъртта на сина Ви, а не само избрани (от кого ли?) части от нея? Надявахме се, че в България има достатъчно честни и неподкупни полицаи, следователи, лекари, прокурори, съдии, журналисти и граждани, които няма да позволят на съда да бъде пристрастен. Които няма да му позволят да нарушава закона и предварително да ни вменява вина.
Очаквахме, че в страната ни има честно правосъдие и че истината ще възтържествува! Не Вашата, не Нашата истина, а онази, която поставя нещата на местата им: Вие се замисляте за възпитанието, което сте дали на сина си, след като научавате в какви незаконни деяния е бил замесен (ако досега не знаете за тях), а ние се замисляме за промяна на Закона на МВР, която да дава такива правомощия на полицаите при задържане, че никога да не се стига до смърт на задържаното лице! Но и да не се стига до причиняване на смърт на полицаи от страна на лицата, които полицията се опитва да задържи по законен начин!
Мислите ли, че животът на сина Ви е по-ценен от този на полицая? Защото за закона животът на всеки човек е еднакво ценен! Именно затова ние най-напред изказахме своите съболезнования за смъртта на Ангел, защото осъзнаваме, че той трябваше да бъде жив и трябваше да си понесе заслуженото след законен процес за престъпните му деяния. И да се превъзпита, за да живее честно и дълго след като си излежи законната присъда.
3. Според нас грешка допусна и продължава да допуска благоевградската общественост, която години наред безучастно наблюдаваше опитите на полицията да се справи сама с организираната престъпност на територията на града, сякаш това не я засягаше. Същото се отнася за цялата българска общественост, която „отвисоко” и „неутрално” гледаше как „Полицаите и бандитите се изтрепват помежду си – нас това не ни засяга. Всички са свързани, всички са корумпирани – нас това не ни засяга.”
Благоевградската и цялата българска общественост не прояви достатъчно нетърпимост към организираната престъпност и точно това беше целта на всички показни убийства в цялата страна: гражданите да се страхуват да потърсят правата си достатъчно настойчиво, за да се освободи цялата правозащитна система от подкупните лица в нея.
Страхът от убийство стана най-силният регулатор на поведението за много хора в България: „ако се престрашиш да свидетелствуваш срещу лице, извършило престъпление, не знаеш какво те очаква, защото няма кой да те защити след това”.
Целта на показните убийства не беше само да се „разчистват сметки” между различните „престъпни групировки”. Това е несериозно като тълкуване, защото ако те бяха проява само на „разчистване на сметки”, то всички лица, които бяха извършители на показни „изстрели”, щяха да бъдат задържани и сега щяха да излежават присъдите си. Според нас, ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ТЕЗИ УБИЙСТВА БЕШЕ ДА СПЛАШИ ОБИКНОВЕНИЯ БЪЛГАРИН И ДА МУ ВНУШИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА! ЧЕ Е ПО-МАЛКО ЗЛО ДА ПРЕМЪЛЧАВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ОТКОЛКОТО ДА ПОМАГА ЗА ТЯХНОТО РАЗКРИВАНЕ!
Затова и обикновените благоевградчани не можеха да повярват дълги години, че има смисъл да проговорят за всички незаконни деяния срещу тях, защото се страхуваха от същото „разчистване на сметките”. Или Вие никого не сте заплашвали? Но страхът на съгражданите ни, според нас, не ги оправдава, защото докато те мълчат, хората, които са извършвали незаконни деяния към тях продължават да внушават на медиите и на институциите само тяхната си „истина”. Вие сред този тип хора ли сте, господин Димитров?
Затова мислим, че засега никой няма да рискува открито да се оплаче от Вас, защото не е сигурен за живота си. Не очаквайте никой на този етап да излезе по телевизията или по радиото сам да Ви извика „Райо, ето аз те викам, за да ме пребиеш и убиеш!” Особено след като видя „безпристрастността” на Софийския военен съд, който изобщо не обърна внимание на фактите за незаконната дейност на сина Ви и преобърна нещата „с краката нагоре” – полицаите бяха обявени за „престъпници”, а човек с доказани незаконни деяния – за „невинна жертва на умишлено убийство”. Но този страх няма да е вечен.
Благоевградчани видяха каква „справедлива присъда” получи Вашият втори син Димитър за смъртта на прегазения от неговия автомобил възрастен човек през есента на 2006 г.: 1000 лв глоба! Нали наш бивш колега (дали не се е срещал преди това с Вас?) даде „свидетелски показания”, които намалиха тежестта на отговорността на сина Ви! Трябва да отчетем, разбира се, факта, че синът Ви е отнесъл пострадалия човек в Бърза помощ – нещо, което му прави чест! И което ни дава надежда, че Вие и Вашето семейство можете да преоцените позицията си и да промените отношението си към нас.
Благоевградчани не са глупаци и мислят по всички въпроси и разбират, че не бива да бъдат наивни, като се обръщат за „защита” към система, която не може да ги защити. Система, която защитава извършителите на престъпления и обявява за „престъпници” истинските защитници на законността, не може да внуши доверие към себе си от страна на гражданите!
На хората им е мил животът, но мнозина от тях все още не осъзнават, че със страха си не си помагат. Вие на този страх ли разчитате? Отречете, ако грешим!
4. Според нас грешката на цялата система на МВР е в това, че дълго време поради различни причини ние, редовите полицаи, бяхме принудени да търпим редица незаконни действия на много лица, сред които беше и синът Ви и бяхме почти свикнали с мисълта, че той има „могъщи покровители” в цялата правозащитна система на България.
МВР стана жертва на „заговор” на „по-висши нива”: ние обикновените полицаи ловяхме лицата, заподозрени в извършването на престъпления с мисълта, че трябва да служим на закона. Защото виждахме как има хора, които въпреки, че са убили не един и двама човека, не подлежат на присъди! Защото виждахме как в България има „заговор против законността” и че „прав е онзи, който плати повече”! Ние с полицейските си заплати не можем да се съревноваваме с хората с доходи от престъпния „бизнес” – техните доходи са несравнимо по-големи от нашите.
5. Според нас друга наша грешка (освен наивното ни очакване, че в България има честно правосъдие) беше, че тръгнахме на операцията на 10 ноември 2007 г. не напълно подготвени: не очаквахме, че синът Ви ще побегне, а после ще окаже арогантно поведение и яростна съпротива, че ще започне да ни удря с ръце и крака, че ще направи опит да се освободи при поставянето на белезниците и най-вече, че няма да издържи на емоционалния срив при схватката и очакваната го присъда (той знаеше, че носи със себе си кокаин, който надлежните органи намериха на мястото на задържането му и в автомобила му). Приложихме сила, за да му хванем ръцете, но не сме го били и чупили никакви кости, както твърдите. Не сме му чупили черепа, както се твърди в пресата. Вижте експертизата – няма такива факти. Нашата „вина” е, че не успяхме да спасим живота му! Но не сме очаквали, че това може да ни се наложи. Не предвидихме, че съществува и такава възможност. Не предвидихме, че дългата употреба на наркотици може да е довела до сериозни увреждания на здравето му и че при задържането му съществува вероятност за такъв фатален край.
Затова не приемаме Вашите обвинения, че сме „убийци” и настояваме да преоцените позицията си! За общо добро е, господин Димитров: на Вас и Вашето семейство и на нас и нашите семейства!
Освен това, сериозно обмисляме необходимостта да заведем иск срещу Вас за „заплаха за убийство”, освен ако не заявите публично, че сме сгрешили в тълкуването на Вашите твърдения в гореуказаните телевизионни предавания. Тогава ще се откажем от това си намерение!
Уважаеми господин Димитров,
Оставете българския съд на спокойствие да разгледа цялата информация по случая и не се намесвайте в неговата работа (ако сте го правили досега). Помислете за бащината си отговорност за възпитанието, което сте дали на покойния Ви син и дали искате да дадете същото възпитание и на внуците си! Според нас е по-добре да промените методите си на възпитание. Ако искате те да имат друга, по-щастлива съдба. Ние вярваме, че ги обичате искрено и че можете да им дадете по-добър пример. Във Вас има добри качества, от които те има какво полезно да научат.
Призоваваме ви да помислите върху нашето писмо, а не да бързате да отричате положителното в него!
ПРИЗОВАВАМЕ БЛАГОЕВГРАДСКАТА И ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ОБЩЕСТВЕНОСТ ДА СЕ НАМЕСИ И ДА ПРОЯВИ ИСТИНСКА НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ!
Нека думите на управляващите, че в България имало уж „нулева търпимост към престъпността” да станат действителност, а не да си остават само високопарни самохвалства.
„Нулева търпимост към престъпността”, съграждани и сънародници!
„Нулева търпимост към престъпността”, господин Началник на ОДП – Благоевград!
„Нулева търпимост към престъпността”, господин Президент на република България!
„Нулева търпимост към престъпността”, господин Председател на Народното събрание!
„Нулева търпимост към престъпността”, уважаеми дами и господа депутати, журналисти, министри, съдии, прокурори, адвокати, следователи, лекари, кметове, митничари, учители, търговци, строители… всички българи!
ПРОЯВЕТЕ Я!
С уважение:
1. Мирослав Писов………………………………..
2. Иво Иванов………………………………..
2. Борис Механджийски………………………………..
4. Георги Калинков………………………………..
5. Янко Граховски………………………………..
Благоевград
10 декември 2007 г.
